Горчив е данъкът
Баща ми ще продава бащин дом.
И задушаващото чувство на предателство
със дъждоносни облаци му пълни погледа,
и бръчките по челото сгъстява.
И някак се смали и се прегърби.
Пропуши пак. И странно, и унесено
говори и се движи - сякаш тръгва
на много дълъг път без себе си...
Разбирам го - без думи и движения.
И песъчинките на ранните ми спомени
бодат полепнали по мене,
да ги изтръскам - просто невъзможно е...
И мойто детство още там се крие,
със мишките на стария таван.
Люлее се на сухата кайсия
във люлка от въже и от възглавница...
И сънищата ми препускат като кончета
към старата чешма със коритата.
И всяка нощ изпиват жадно прошката,
която баба някога ми даде...
Горчив е данъкът. И няма издължаване
пред мъртвите, живели в този дом...
Сам да простиш на себе си - загърбил прага,
с изгарящите сребърници в джоба...
© Дочка Василева All rights reserved.
