Живот, като кората хляб –
горчив и твърде клисав!...
Днес жив ли е добрият раб,
от люлката така орисан?
Душата в тялото ми стърже,
сърцето в раните примира,
катеря се по скъсано въже
по подстъпите на Всемира!...
Лъжливи приказки замерят
лика ми с безсловесен камък;
щом истината си намеря,
издигам ù небесен замък…
И пада доблестта в затвора,
в решетките на дни корави;
приведени, пълзящи хора
ме гледат все с очи лукави.
А истината чезне в мрака,
с търгаши за една облага;
подлага ми „приятел” крак
и после много бързо бяга…
Изгаря на словесна клада
приятелство от вековете;
дарява ни надежда млада
цъфтящо на Голгота цвете…
Камбаните звънят с акорди.
Любов от Господа възкръсва,
измива нечестиви морди,
с блажена светлина от кръста!
17.06.2020 г.
Из "Пътник през Рая" 2021
© Владислав Недялков Всички права запазени