11.11.2021 г., 16:23

Горчива луна

1.5K 1 4

Аз съм ти и ти си аз. Бяхме.

Сега аз съм аз и ти си ти.

Различни пътища.

Различни посоки.

 

Луната горчи.

От прекаленатa страст,

с която се любехме.

От жестоката ревност,

която потуши любовта.

От озлоблението,

което подхранвахме един към друг.

 

Луната горчи.

Изпитахме най-бурната страст,

най-лудата любов,

най-силната омраза.

Към самите себе си.

 

Луната горчи.

Разкъсахме я и тръгнахме.

Изстрел.

Застреля ме в гръб.

Още един. За теб.

Никой не подаде ръка.

 

Луната  горчи.

Няма спасение за убийците на любов!

 

П.С. Интерпретация по филма " Горчива луна"

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, дава го. Благодаря, че се отби, ИнаКалина!
  • Кой знае мярката, как решаваме дали е "прекаленатa страст"... И без озлобление, ако прегаря мозъка няма наслада, а горчилка.. явно продукцията дава отговор
  • Еее, радвам се, че и ти си го гледала. Жесток филм, наистина. Мисля, че съм предала усещането от него, макар и малко по- завоалирано. Любовта понякога може да бъде разрушителна. А тези двамата направо я извратиха и убиха. Те не търсеха спасение, искаха да се доунищожат. И го направиха.
    Благодаря ти, че се спря тук!
  • Добър филм е този. Жесток. И животински. Тук ми липсва точно това- примитивната, животинска, безогледна и осакатяваща страст.
    Но може би е по-добре, защото би било болезнено да влезеш изцяло в един такъв сбъркан от любов мозък. Другият вариант е да си го преживял лично, което също не е добра опция. Остава само хубавата поука, че за убийците на любов няма спасение. Което пак е много.
    Интересно вдъхновение, Нина.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...