Горчивата истина
Като гавроши по витрините надничаме.
с евтин грим душата си обличаме
сърцето тъжно страда
от наложената-маскарада
но с усмивка на лицето
приемаме смирено...
оковите на битието.
и една надежда ни крепи
за по-щастливи дни.
а пък времето минава
пак ще сме одрипани
и след години пак
ще гледаме зад ъгъла
разкоша на богатите.
на онези анемичните
отличниците
с костюмите
и с душите им...
БЕЗЛИЧНИТЕ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Манчев Всички права запазени
