Feb 8, 2017, 8:28 PM

Горчивата истина 

  Poetry » Phylosophy
343 0 7

Като гавроши по витрините надничаме.
с евтин грим душата си обличаме
сърцето тъжно страда
от наложената-маскарада
но с усмивка на лицето
приемаме смирено...
оковите на битието.
и една надежда ни крепи
за по-щастливи дни.
а пък времето минава 
пак ще сме одрипани
и след години пак 
ще гледаме зад ъгъла 
разкоша на богатите.

на онези анемичните

отличниците

с костюмите

и с душите им...

БЕЗЛИЧНИТЕ! 

© Христо Манчев All rights reserved.

Вдъхновен от (Христо Смирненски)

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??