1.04.2015 г., 1:23

Гордост

867 0 1

Гордост
                   Из "Греховете"
Грях ли е да се обичаш?
Но от тази обич хиляди умряха!

Грях ли е да си повярваш?

Като ония, що пред нищо не се спряха:

кой от нож загинал,

кой от брадва,

кой от ябълката на провала

или от самозабрава,

но все към гибелта ги тласна този грях.

И ето те и теб!
Сред титаните наравно! 

В короната се взираш!

Величие тъй славно!

На трон позираш,

вино пиеш,

злато носиш,

срама криеш...
Господа за шлифера държиш! 

Гордост! Гордост!

Твойто име е измама!

И във времето отеква този стих ,

като непредаден скъп урок
по сила, по вяра, по обич:

що превръщат се в порок

и разпъват те на кръст коварен

с тръни, телове,  бодили,
остриетата ги удвоили

и са лъскави до болка,

че и дявола да бяга

в самотна обиколка,

а си нямаш на представа колко

ти ще съжаляваш  нявга...
                                14.02.2015г. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилян Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Да, наистина гордостта е това, което може да те хвърли от върха към проспастта...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...