anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
8.10.2009 г., 17:48 ч.

Горе 

  Поезия » Друга
606 0 6

Отдавна ме чакате, мои роднини,

във скучния райски чертог.

Деня си последен човек как да види -

чертицата драснал е Бог.

Броите ми чашите, всяка цигара,

сушите в зародиш сълзи.

Но рано е още сърце да отмаря,

духът – подкосен да пълзи...

Наточи ли, дядо, небесното вино?

От него глава не боли.

Към тебе пътеката пеш ще измина,

вините ми – в девет коли.

И баба, огрибала лунните нощви,

погача за мене пече,

а мама се щура какво да наготви;

баща ми е още момче -

вари си той дяволска люта ракия,

не вярва, че аз остарях.

За земното, татко, сега ще отпия:

най-сладък е сетният грях.

Не бях по света, не видях Самотраки,

с отворени идвам очи.

За теб, братовчеде, играя сиртаки –

страхът ми дано не личи...

 

Възпявайте, цигански ангели, пътя,

прозвънвай ти, звездно дайре!

Той свършва ли, няма натам да пристъпя.

Не може душа да умре!

© Аноним Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??