24.08.2014 г., 10:58

Горещо време

470 0 0

 

Мария Събева

 

ГОРЕЩО ВРЕМЕ

 

И пак горещо е, пак жега ни очаква.

На Арктика топят се бързо ледовете.

На океаните нивотo се покачва,

вълните яростно връхлитат бреговете.

 

Какво ли бъдещето ще ни донесе?

Дали земята ни в пустиня ще превърне?

Или потоп всемирен ще ни отнесе –

земя и всичко живо алчно ще погълне.

 

А колко хубава е нашата планета?

Тя най-красива е във цялата вселена.

Но страда, боледува днес земята клета

от безразсъдствата човешки наранена.

 

Все още време е да викнем: „Хора бдете!“

Набат тревожен нека да ударим.

И „Равнодушието, хора забравете!“ –

такъв тревожен призив нека да отправим.

 

Да призовем и всички лидери световни

да спрат омразната военна надпревара.

За бъдещето нека бъдат отговорни,

да действат ефективно, както се полага.

 

Горещо вярвам, че с усилия задружни

планетата от гибел можем да спасим.

Но воля, постоянство, смелост са ни нужни

тъмата, злите сили в двубой да победим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...