Изгаря ли дома и паметта ни?

29.01.2023 г., 10:25 ч. 2 год

Поезия » Гражданска

5.0 / 12

368 9 14

Прокъсаните пряпорци кървят,
белеят кости по полета чужди
и нямаш сънародник, нито брат,
сред дребните си ежедневни нужди.
Купуват и продават на кило,
душите ни богатите търгаши,
а миналото? Не е и било
живуркаме си. Наши сме и ваши.
Децата ни не знаят, не четат,
в удобно безпросветната забрава,
вървим по своя европейски път,
ту морков, ту тояга ни подават. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Беше Юли
Откакто разбрах

Откакто разбрах Откак разбрах, че по малко умирам, да забърсвам прах се страхувам – (дихания кремира...
Adagio in G Minor

Бях в полето вълшебното цвете и пчеличка до мен долетя. Кацна тя, потрепери с крилете и превърна в п...
Нечут монолог

Зад всяка мисъл нищото наднича. Едреят кухините - то ги всмуква. На себе си не мога да приличам след...

Още произведения »