Изгаря ли дома и паметта ни?
Прокъсаните пряпорци кървят,
белеят кости по полета чужди
и нямаш сънародник, нито брат,
сред дребните си ежедневни нужди.
Купуват и продават на кило,
душите ни богатите търгаши,
а миналото? Не е и било
живуркаме си. Наши сме и ваши.
Децата ни не знаят, не четат,
в удобно безпросветната забрава,
вървим по своя европейски път,
ту морков, ту тояга ни подават.
Наивно, глуповато е. Нали?
Модерни сме, а старата ни слава,
на две присвита в тъмните ъгли,
народа ни оплаква, но такава,
е участта ни. Братя и сестри,
превръщат лесно в шепичка избрани.
Там, де Европа пряпорци гори.
Изгаря ли дома и паметта ни?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
