Времето повелява...
Прииждат чужденци, купуват къщи –
във малки, изоставени села.
И бавно там животът се възвръща.
(Изглежда, че е хубаво това.)
Продават се земите ти, Родино.
И сякаш ти откъсват жива плът.
Но знаеш, че стопаните заминаха –
в пръстта ти само плевели растат.
Кои са свои и кои са чужди? -
Объркана, смутена питаш днес.
На тези, дето идват да се трудят,
подай, Родино, двете си ръце.
Но ако някой идва да те граби,
бъди нащрек, мъжете си сбери.
Спомни годините на мощ и храброст
и славното си име възроди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
