22.03.2020 г., 12:35

Горска приказка със супергерои

1.9K 2 21

В гората зайчетата сладки

повикаха си майстор по карате

и той научи ги на яки хватки.

Какво се случи после? Ха, познайте...

 

Е, няма да ви мъча, ще ви кажа -

Плъзнаха зайковците-каратисти

и станаха те горска стража.

Така от пакостици гората се изчисти.

 

На Кумчо Вълчо му разказаха играта -

Сега е кротък и на всекиго помага,

сади цветя, боядисва есента листата,

и заек види ли... далече бяга...

 

Лисана се опита да хитрува

(нали с това на всички е известна)

но дългоушковците показаха и кой царува,

и днес лъжа не казва... тъй е честна...

 

Дори Лъвът смирен е и послушен

забравил трон, корона, хапва чушки...

(Наистина е леко омърлушен...)

А пък ловците... вече са без пушки...

 

Превърнаха се в кротички туристи

накичени със камери и фотоапарати...

Щастлива е гората, а зайци-каратисти,

усмихнати подскачат из тревата.

 

01.07.2016.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

  • Мерси, Мария, пък ако някой те ядосва, обади се, веднага ще пратя 1 дългоушко 😊
  • Ех че зайковци добрички,
    всяват те респект у всички!
    И ни учиш как от лош
    става се добричък, Гош!

    Пропуснала съм това участие в предизвикателството, но сега ти казвам браво, Жоро!
    Нека успехът е с теб!🍀
  • Веселине, много тъжно е наистина гледката на млади хора, които сякаш са се родили уморени вече от живота...
    Благодаря сърдечно, Вал, за подкрепата 🌹
  • Успех, Жоро.
  • Напълно прав си друже. Това важи и за читателите тук, но я се огледай навън! Имам чувството, че много хора са се родили дърти.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...