Mar 22, 2020, 12:35 PM

Горска приказка със супергерои

1.9K 2 21

В гората зайчетата сладки

повикаха си майстор по карате

и той научи ги на яки хватки.

Какво се случи после? Ха, познайте...

 

Е, няма да ви мъча, ще ви кажа -

Плъзнаха зайковците-каратисти

и станаха те горска стража.

Така от пакостици гората се изчисти.

 

На Кумчо Вълчо му разказаха играта -

Сега е кротък и на всекиго помага,

сади цветя, боядисва есента листата,

и заек види ли... далече бяга...

 

Лисана се опита да хитрува

(нали с това на всички е известна)

но дългоушковците показаха и кой царува,

и днес лъжа не казва... тъй е честна...

 

Дори Лъвът смирен е и послушен

забравил трон, корона, хапва чушки...

(Наистина е леко омърлушен...)

А пък ловците... вече са без пушки...

 

Превърнаха се в кротички туристи

накичени със камери и фотоапарати...

Щастлива е гората, а зайци-каратисти,

усмихнати подскачат из тревата.

 

01.07.2016.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси, Мария, пък ако някой те ядосва, обади се, веднага ще пратя 1 дългоушко 😊
  • Ех че зайковци добрички,
    всяват те респект у всички!
    И ни учиш как от лош
    става се добричък, Гош!

    Пропуснала съм това участие в предизвикателството, но сега ти казвам браво, Жоро!
    Нека успехът е с теб!🍀
  • Веселине, много тъжно е наистина гледката на млади хора, които сякаш са се родили уморени вече от живота...
    Благодаря сърдечно, Вал, за подкрепата 🌹
  • Успех, Жоро.
  • Напълно прав си друже. Това важи и за читателите тук, но я се огледай навън! Имам чувството, че много хора са се родили дърти.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...