27.07.2010 г., 13:24

Горя

886 0 7

В огън аз да изгоря...

 не знам ще видиш ли, 

  или пък ще усетиш

   остатъчния мирис 

  на тъга, погребан в 

    пепелта на мойте 

                  мисли!

В огън аз да изгоря...

 не знам ще срещнеш ли,

  или пък ще подминеш

   от жупела ми - самота,

    остатъците - въглени -

                   надежди!

В огън аз да изгоря,

 в огъня на немите копнежи.

  Едва ли ще се спреш

    от вик димящ да

      изгасиш останки - слепи

                    срещи!

В огън аз да изгоря

 и в жар да сложат мойте 

 плещи, не ще се отрека 

        от любовта,

   дори тя с болката 

      отново  да ме

                   срещне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ронда,Алекса,Славян,Благодаря!Радка,хаха разсмя ме!Поздрави!
  • Много трагично звучи, а ти си толкова светъл човек.Най- много да си изгоряла на плажа.Поздрав Искра!!!
  • Поздрав!Разгледах и другите стихове. Исках да ти напиша на е-майла, но не става. Има много добри попадения. Поздрави. Не знаех, че сме от един град.Искра Радева!
  • много силен текст,прекрасно е
  • Мерси!Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...