18.09.2013 г., 15:33 ч.

Господ черпи със божествен сок 

  Поезия » Друга
346 0 7

Със юмруци вятъра ще спирам.

Ще се взирам в гъстата мъгла.

Кръв по мене с поглед ще изпирам

и ще търся в купчина игла.

 

Ще протрия чифтове обувки

по надупчен и нагорен път.

Ще забравя женските милувки

и целувките по мойта плът.

 

Ще вървя и няма да се върна.

Ще вървя нагоре и напред.

Ако ще късмета да повърна

с тази мисъл все ще съм зает.

 

Чак до горе аз да се дотътря

и да стигна моя връх висок.

Там да ме допусне Господ - вътре...

Да почерпи със божествен сок.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??