Господи, сторѝ ме светла птица?
ГОСПОДИ, СТОРЍ МЕ СВЕТЛА ПТИЦА?
... лятото ми вече се изниза – съска вятър в сухия камъш.
Ветролея бялата си риза по брега – един скиталец мъж.
Гларуси по дирите ми кротки грозно грачат горното си ре.
Сядам под обърнатите лодки – да погледам бурното море.
Фарът подир миг ще затрептулка, щото нийде няма вечен мрак.
Даже аз приличам на светулка, грейнала на варненския бряг!
Дните ми са кораби – щом тръгнат, никога не се завръщат те.
Тъй я карам под Луната кръгла – старче, вече слизам към стоте.
Цял живот с протегната душица своя Господ молех като брат –
Господи, сторѝ ме светла птица? – да летя над Твоя вечен свят!
13 август 2023 г.
гр. Варна, 20, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
