Господи, сторѝ ме светла птица?
ГОСПОДИ, СТОРЍ МЕ СВЕТЛА ПТИЦА?
... лятото ми вече се изниза – съска вятър в сухия камъш.
Ветролея бялата си риза по брега – един скиталец мъж.
Гларуси по дирите ми кротки грозно грачат горното си ре.
Сядам под обърнатите лодки – да погледам бурното море.
Фарът подир миг ще затрептулка, щото нийде няма вечен мрак.
Даже аз приличам на светулка, грейнала на варненския бряг!
Дните ми са кораби – щом тръгнат, никога не се завръщат те.
Тъй я карам под Луната кръгла – старче, вече слизам към стоте.
Цял живот с протегната душица своя Господ молех като брат –
Господи, сторѝ ме светла птица? – да летя над Твоя вечен свят!
13 август 2023 г.
гр. Варна, 20, 30 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
