Не е късно, влез, тук място има.
Вечерята дори не е изстинала.
Със тишината и със теб сме трима,
поне да знам, че и през този дом си минала.
Какъв ти дом, то покрив над главата.
Не го деля, тук няма квартиранти.
Тапетите мълчат си по стената,
вратата се крепи на стари панти.
Не свети, знам. Изгасям светлината.
Не са ми нужни крушки, полилеи.
И да засветят, тъмно е в душата.
Към нея няма светещи алеи. ...