Говори си
Днес няма да заплача - говори си,
от думите ти няма да боли.
Бездушието може да убива,
бездушието може да гнети...
Обичането беше рана
и не, не е зарасла - все кърви,
за да зарасне, трябва да те няма,
а тръгваш ли си? Не, не би...
Страхът ти, че ще бъда чужда,
по-силно почва да души
и правиш се, че ме прокуждаш -
обичаш моите сълзи...
Но изцедена от доказване,
несигурността ти ме гнети.
Днес няма, няма да заплача,
а ти си говори и говори...
от думите ти няма да боли.
Бездушието може да убива,
бездушието може да гнети...
Обичането беше рана
и не, не е зарасла - все кърви,
за да зарасне, трябва да те няма,
а тръгваш ли си? Не, не би...
Страхът ти, че ще бъда чужда,
по-силно почва да души
и правиш се, че ме прокуждаш -
обичаш моите сълзи...
Но изцедена от доказване,
несигурността ти ме гнети.
Днес няма, няма да заплача,
а ти си говори и говори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
