Говоря ти тихо
Говоря ти тихо и кротко, за да ме чуеш.
Изправи тази глава и не гледай надолу!
Я ме виж и кажи как ти се струвам!
Притежавам ли ценз да проникна в сърцето ти надълбоко?!
Имам ли данните да докосна бохема във тебе?
С тези оскъдни заложби рискувам ли да ме видиш?
Да се опитам ли в периферията на зениците ти блесна!?
Ще ме погледнеш ли или просто през мен ще преминеш!
А ерудицията ми? Тя как ти изглежда!
Май за теб прекалено кахърна и слаба е!
Я кажи колко тясно скроена съм всъщност?
И в коя графа на изискванията ти попадам.
На човечност ли? Май и там ти отстъпвам.
И чувствителност много не чакай, не мога да стигна
колосалните данни, с които си се претъпкал...
Та аз не успявам дори и на стотна да те покрия!
Ти–така нависоко, изтънчен, човечен!
Аз – от кал, от коприва, от грях и от тленност.
Ти–целунат от Бог и от приказни феи.
Аз–една никаква парцалеса!
Хайде, шибвай конете и бягай далече!
Аз не съм за изтънчени принцове като тебе!
За да ме имаш трябва в клоаката да се вгледаш.
Да я разбъркаш и, ако имаш късмет да ме изтеглиш.
Късмет ли казах?! Хаха! Малко повече смелост ти трябва!
Малко повече хъс, упоритост и лудост.
Малко повече доблест и сърце от стомана.
Малко повече чест, на която да стъпиш!
И, когато решиш да обичаш не пиши реферати!
Не ме карай да гледам ще изгрее ли слънцето.
Ти на коня, а аз долу, в краката ти...
Но да, тази любов само на принцове е присъща...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Колева Всички права запазени
