Град
Не град,
а ад!
И въпреки че съм свободен,
се скитам окован, затворен
във клетка като долна гад
(мизерен, жалък недостоен.)
Вървя по улиците прашни
със мисли във главата - сажди
и гледам хора,
чужди...
живеят, пеят, спорят,
потопени,
във техните проблеми
(нерешени...)
във техните мечти, молитви,
... нужди.
И аз
сред цялата тълпа -
изгнаник
насред море от нищета -
удавник.
Жив сред призраци,
призрак сред живи,
на небето - облаци сиви...
Вървя...
не знам накъде
дали това е добре?!
Не знам...
ще се предам,
а след това накъде?!
не знам...
сякаш съм ням...
(а ми се иска да крещя)
но не мога!
Заради тая моя тревога...
Нещо ми пречи,
вътре в мене ме спира
и не си отива...
Не ми дава мира!
*сажди - нечисти, черни въглероди,
със мастни молекули съдържими,
получени при древните народи
от разни материали запалими
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
Ако по този начин ти олеква, тогава пиши, не спирай да пишеш.
