Град
Не град,
а ад!
И въпреки че съм свободен,
се скитам окован, затворен
във клетка като долна гад
(мизерен, жалък недостоен.)
Вървя по улиците прашни
със мисли във главата - сажди
и гледам хора,
чужди...
живеят, пеят, спорят,
потопени,
във техните проблеми
(нерешени...)
във техните мечти, молитви,
... нужди.
И аз
сред цялата тълпа -
изгнаник
насред море от нищета -
удавник.
Жив сред призраци,
призрак сред живи,
на небето - облаци сиви...
Вървя...
не знам накъде
дали това е добре?!
Не знам...
ще се предам,
а след това накъде?!
не знам...
сякаш съм ням...
(а ми се иска да крещя)
но не мога!
Заради тая моя тревога...
Нещо ми пречи,
вътре в мене ме спира
и не си отива...
Не ми дава мира!
*сажди - нечисти, черни въглероди,
със мастни молекули съдържими,
получени при древните народи
от разни материали запалими
© Иван All rights reserved.
Ако по този начин ти олеква, тогава пиши, не спирай да пишеш.
