jay-jay (Иван )
6 0
Feb 15, 2009, 6:00 PM

Град 

  Poetry » Landscape
594 0 3

Не град,

                    а ад!

И въпреки че съм свободен,

се скитам окован, затворен

                    във клетка като долна гад

                    (мизерен, жалък недостоен.)

 

Вървя по улиците прашни

със мисли във главата - сажди

и гледам хора,

                    чужди...

живеят, пеят, спорят,

                    потопени,

във техните проблеми

                    (нерешени...)

във техните мечти, молитви,

                   ... нужди.

И аз

сред цялата тълпа -

                    изгнаник

насред море от нищета -

                    удавник.

Жив сред призраци,

призрак сред живи,

на небето - облаци сиви...

 

Вървя...

              не знам накъде

дали това е добре?!

              Не знам...

                                ще се предам,

а след това накъде?!

              не знам...

сякаш съм ням...

(а ми се иска да крещя)

              но не мога!

Заради тая моя тревога...

Нещо ми пречи,

вътре в мене ме спира

и не си отива...

Не ми дава мира!

 

*сажди - нечисти, черни въглероди,

    със мастни молекули съдържими,

       получени при древните народи

          от разни материали запалими

© Иван All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хей! Мислех, че аз съм най- големият песимист, а се оказва, че сега ти си ми конкуренция! Ако по този начин ти олеква, тогава пиши, не спирай да пишеш.
  • Тъжно,много тъжно!!!Какво толкова те е наранило,млади човече?!?
  • И аз понякога се чувствам така, за жалост!
    Добре поднесено като идея!
    Поздрави!
Random works
: ??:??