Градината се стича
901
0
0
Месеци се редактирах.
Огъвах като какавида.
В търсене на себе си,
докато възкръсна.
Портретът от стената
все така се взира:
„Мой приятел ли си?“
Не дочувам ехо.
Пчелите си отидоха.
Във банята обаче свети.
Тялото остана.
Обгърна тъмнината.
Израстъкът не дочака,
нова пролет на балкона.
Градината се стича,
търси своя пристан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ава Всички права запазени
