Градината се стича

8.01.2015 г., 14:34 ч. 2015-05-05T00:32:44+03:00

Поезия » Друга

431 0 0

Месеци се редактирах.
Огъвах като какавида.
В търсене на себе си,
докато възкръсна.

Портретът от стената
все така се взира:
„Мой приятел ли си?“
Не дочувам ехо.

Пчелите си отидоха.
Във банята обаче свети.
Тялото остана.
Обгърна тъмнината.

Израстъкът не дочака,
нова пролет на балкона.
Градината се стича,
търси своя пристан.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Градината се стича

Свързани произведения

Коментари

Предложения