Jan 8, 2015, 2:34 PM 2015-05-05T00:32:44+03:00

Градината се стича

Poetry » Other

910 0 0

Месеци се редактирах.
Огъвах като какавида.
В търсене на себе си,
докато възкръсна.

Портретът от стената
все така се взира:
„Мой приятел ли си?“
Не дочувам ехо.

Пчелите си отидоха.
Във банята обаче свети.
Тялото остана.
Обгърна тъмнината.

Израстъкът не дочака,
нова пролет на балкона.
Градината се стича,
търси своя пристан.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0