nellnokia (Нели Господинова)
225 4031
30.07.2014 г., 0:12 ч.

Градски пачуърк 

  Поезия » Друга
1011 0 18

 

И ако небето изчезне, 
ще ушия за всички по късче небе.
Ненужните цветни парчета от плат ще разрежа на две
и кротко ще седна с иглата. Старателно бод подир бод
ще нижа, додето ръката им вдъхне прашинка живот.

Небето ще светне. А в него 
ще хвръкне градът пощурял.
Ще хукнат децата навънка. Ще свирне трамваят заспал
и също ще тръгне по пътя край къщи, градини с цветя.
(не знам колко точно парчета от плат ще ушия с ръка).

 

А как станах небесна шивачка? 
Напоследък 
всички изхвърлят ненужните вещи край старите кофи за смет.
После ги разпиляват наоколо. А пък аз за късмет 
съм сръчна с иглата.
Научих се как с плат и рими да си кърпя душата.
Затова понякога кърпя и прокъсаните дънки на големия град.
С по-мек десен. С кадифена панделка. С някой нов цвят.
Или просто изрязвам 
черния дим на стария страшен комин,
пантофите грозни на катастрофите,
и нещастния поглед на мрака, 
в който някой някого чака, а той не идва.
Зашивам покрив над бездомните в нощния час.
Зашивам усмивки на котките, 
нови рокли на дамите в градския парк.
На сираците – майка и татко,
на болните – още живот.
Така градът става добър… и красив, и любим… Сякаш нов.

Но аз знам, че е старият град. 
Защото поглеждам в него през всяка незакърпена дупчица плат.

© Нели Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Градски кръпки... Звучи добре! Благодаря!
  • Кръпка до кръпка - пачуърк! Колко потурковски звучи на български, а колко артистично - на английски. Чудесно, Нели!
  • Ха-ха! Римейкни го де! Давай! Щом искаш да е класически стих!
  • Нелииии,
    Пачуръка няма нищо общо с поезиятааааааа!
    Харесва ми, но искаш ли да му напрая римейк?
    Да ръчна малко ритъм вътре?

    P.S. Това е по скоро есе не стихо
  • Благодаря за добрите думи, Кръстина! И на всички приятели прочели и коментирали.
  • "Зашивам покрив над бездомните в нощния час.
    Зашивам усмивки на котките,
    нови рокли на дамите в градския парк.
    На сираците – майка и татко,
    на болните – още живот.
    Така градът става добър… и красив, и любим… Сякаш нов."
    ------------------------------------------------------------------
    Уникален стих, сътворен с оригинално поетично майсторство,
    силно въздействащи, автентични и докосващи сърцето метафори,
    които съдържат непреходни общочовешки ценности! Възхитена съм!
    Поздрави и от мен!
  • С Елица
    Поздравления!!!
  • животът е прекрасен в този твой стих, Нели...
    дано някога стане реалност!
    поздравления!!!
  • Тъй добър и пъстър е твоят град! Поздрави!
  • Ще се моля небето над мен да изчезне.
    Твърде много тежи.Все е сиво на цвят.
    Сякаш вечно сърдито на мен (или себе си)
    не приема вина (или радост)в друг цвят.

    И тогава.О, знам(Ти нали обеща).
    С тези толкова пъстри и весели кръпки.
    да ми върнеш от детството тази дъга,
    под която да мина и да стигна до слънцето...
  • Точно този вид метафора оценявам и считам за стойностен: когато в прекия си смисъл изразът е ясен и достъпен, а под пластовете се открива и второто значение, същността, идеята...
    (Защото има и друг стил, който условно наричам "езоповски език".
    Но това е въпрос на личен вкус и не е критерий за оценка.)
    Хубаво!
  • Шарено, зареждащо и оптимистично! Харесах!!!
  • Благодаря за милите думи, приятели!
  • Надникнах от другата страна през една дупчица и... колко е хубав твоят нов свят...
    А колко си различна в този стих...
    Поздрави, Нели, чудесен е!
  • Прекрасна, пъстра поезия! Поздравления!
  • Един градски дрескод, подходящ за всички хора, възрасти, събития и сезони!
    Вече не се страхувам за небето (ни).
  • Оцвети утрото ми,благодаря!
  • Много красив пачуърк.Браво на небесната шивачка!ХАРЕСА МИ МНОГО!
Предложения
: ??:??