Графити от среднощни сънища
ГРАФИТИ ОТ СРЕДНОЩНИ СЪНИЩА
Какво спести дъждовната вода,
когато над улука дълго шепна?
Защо изчезна – сякаш без следа,
страстта на жадните ти топли шепи?
Ти идваш все на лунна светлина –
след тебе кротко тишината стене,
квартала давят в приливна вълна
липите, от копнежа ми взривени.
Не ме ли буди грешният възторг
на разлудуваните мои фибри?
Сърцето ми ли взе на автостоп
побъркано от любовта колибри?
И разпилява всеки плиснал дъжд
с целувката за сбогом по паважа
прекрасен, свиден образа на мъж,
комуто нищо не успях да кажа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
