Графити от среднощни сънища
ГРАФИТИ ОТ СРЕДНОЩНИ СЪНИЩА
Какво спести дъждовната вода,
когато над улука дълго шепна?
Защо изчезна – сякаш без следа,
страстта на жадните ти топли шепи?
Ти идваш все на лунна светлина –
след тебе кротко тишината стене,
квартала давят в приливна вълна
липите, от копнежа ми взривени.
Не ме ли буди грешният възторг
на разлудуваните мои фибри?
Сърцето ми ли взе на автостоп
побъркано от любовта колибри?
И разпилява всеки плиснал дъжд
с целувката за сбогом по паважа
прекрасен, свиден образа на мъж,
комуто нищо не успях да кажа.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Миленче
-
Добре си ми дошъл, Стойчо
-
Благодаря, Райне
-
Радвам се, Безжични, че ти хареса. Благодаря.
-
Благодаря, Юри
-
!
-
Чудесна!
-
Красота! Каква нежна и смълчана, дъждовна любовна поезия, излята на един дъх!
-
Не смея да коментирам...👋
-
Благодаря, Валюше💕💕💕💕
-
"Сърцето ми ли взе на автостоп
побъркано от любовта колибри?"
!!! -
Браво! Много е хубаво. При това изобщо не си падам по любовна лирика, но образите, фигурите, поетичният разказ, класическата форма ме карат много да харесвам тази творба!
-
Чудесно е, Валя! 👍
-
Браво! Поетичен кеф!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
