ГРАФИТИ ОТ СРЕДНОЩНИ СЪНИЩА
Какво спести дъждовната вода,
когато над улука дълго шепна?
Защо изчезна – сякаш без следа,
страстта на жадните ти топли шепи?
Ти идваш все на лунна светлина –
след тебе кротко тишината стене,
квартала давят в приливна вълна
липите, от копнежа ми взривени.
Не ме ли буди грешният възторг
на разлудуваните мои фибри?
Сърцето ми ли взе на автостоп ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up