Графити от среднощни сънища
ГРАФИТИ ОТ СРЕДНОЩНИ СЪНИЩА
Какво спести дъждовната вода,
когато над улука дълго шепна?
Защо изчезна – сякаш без следа,
страстта на жадните ти топли шепи?
Ти идваш все на лунна светлина –
след тебе кротко тишината стене,
квартала давят в приливна вълна
липите, от копнежа ми взривени.
Не ме ли буди грешният възторг
на разлудуваните мои фибри?
Сърцето ми ли взе на автостоп
побъркано от любовта колибри?
И разпилява всеки плиснал дъжд
с целувката за сбогом по паважа
прекрасен, свиден образа на мъж,
комуто нищо не успях да кажа.
© Валентина Йотова All rights reserved.
