3.04.2016 г., 21:31  

Графити върху църквата в Авиньон

1.3K 1 13

ГРАФИТИ ВЪРХУ ЦЪРКВАТА В АВИНЬОН

 

Картината с два гълъба на църквата връз купола.
И свободата този път на търг не бе откупена.

 

И шушнат под крилата им, все още неразлистени,
за всяка плът и дух красив наболващите истини.

 

Попаднал на съблазните изящни във капаните,
превърнах във убежище цъфтежа пръв на раните.

 

Тъй както майстор на чирак предава занаятите
изкуството ме приласка и се държа приятелски.

 

Неблагодарен и нетрезв, такъв ще ме запомните,
нашарих сляпо със графит на църквата колоните:

 

... "опитомете думите, преди да ги изплачете: 
те могат да са острие и с мигла от глухарчета.

 

На суета - мазилката, щом пада по реверите -
изтупайте душите си и с Бога ръст ще мерите.

 

С приятелства, излишните, простете се уверено,
тъй както със трохичките след края на вечерята.

 

И даже и залутани в житейски страшни ребуси,
прощавайте на другите, но най-напред - на себе си.

 

Изгаряйте в миражите за близост и доверие -
по пепелта в огнището животът ни измерва се.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Опитомил си думите. И смисълът им пари.
    Животът- цвят от люляк - цъфти и прецъфтява.
    Остават аромати на спомена в джобовете.
    А ти се появявай тук по начесто. Моля те!
  • Хареса ми стиха ти, Ив!
    "И даже и залутани в житейски страшни ребуси,
    прощавайте на другите, но най- напред -на себе, си."
  • Много е хубаво! Аплодисменти!
  • Роско, Вили, благословена вечер. Имайте хубава вечер, благодаря за топлото отношение!
  • Радвам се,че мога отново да чета твоите вълнуващи и силни творби!Поздрави!-"Попаднал на съблазните изящни във капаните,превърнах във убежище цъфтежа пръв на раните."...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...