2.01.2010 г., 18:12 ч.

Графоманка в клинична депресия 

  Поезия » Друга
605 0 7
Мечтите си стъклени съм взела назаем
и ги връщам на вноски с парчета от сърцето ми.
И чувала ми с усмивки съм взела под наем,
ръся ги навред, без да знам колко плащам.
В бутилки събирам сълзите си кристални,
колко литра напълних вече не знам.
Студът износва душата ми кална.
Студено отслабвам с 21 грама...
А в главата ми празна се търкалят и блъскат
агресивни, импулсивни, черно-бели мисли.
Очите ми тъжно-сини лицето ти не пускат,
зяпат го, сякаш от утре ще са слепи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Предложения
: ??:??