Графоманка в клинична депресия
Мечтите си стъклени съм взела назаем
и ги връщам на вноски с парчета от сърцето ми.
И чувала ми с усмивки съм взела под наем,
ръся ги навред, без да знам колко плащам.
В бутилки събирам сълзите си кристални,
колко литра напълних вече не знам.
Студът износва душата ми кална.
Студено отслабвам с 21 грама...
А в главата ми празна се търкалят и блъскат
агресивни, импулсивни, черно-бели мисли.
Очите ми тъжно-сини лицето ти не пускат,
зяпат го, сякаш от утре ще са слепи.
Тъмнината късогледа пробожда сърцето ми.
Ръцете ù черни ме душат без срам.
И самотата - гадна кучка - се присъединява,
ужасяващо студена и по-грозна от смъртта.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
