19.08.2007 г., 21:19

ГРАНИЧНО

863 0 12
 

На границата между полъха и вятъра,

помежду утрото и сънения ден.

На границата между цвят и прецъфтяване

и между старата и новата луна.


Живя една лъжа спокойна и щастлива,

една неискреност, навита на кълбо.

Едно пътуване по пътища измислени,

към нищета, наречена  Любов.


Приятелство, завършило с предателство...

Пак си сама и искаш да те няма

и да се върнеш там, където със лъжата

щастлива  бе - да си измамена.


На границата между скъсаните сънища

и утрото, пияно от безсъние...

Между едно приятелство без бъдеще

и любовта, обърнала ти гръб.


Между  умората да вярваш  безвъзвратно,

омразата с коварните съвети,

на самотата хладните обятия...

Какво реши да избереш най-сетне?


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...