19.08.2007 г., 21:19

ГРАНИЧНО

858 0 12
 

На границата между полъха и вятъра,

помежду утрото и сънения ден.

На границата между цвят и прецъфтяване

и между старата и новата луна.


Живя една лъжа спокойна и щастлива,

една неискреност, навита на кълбо.

Едно пътуване по пътища измислени,

към нищета, наречена  Любов.


Приятелство, завършило с предателство...

Пак си сама и искаш да те няма

и да се върнеш там, където със лъжата

щастлива  бе - да си измамена.


На границата между скъсаните сънища

и утрото, пияно от безсъние...

Между едно приятелство без бъдеще

и любовта, обърнала ти гръб.


Между  умората да вярваш  безвъзвратно,

омразата с коварните съвети,

на самотата хладните обятия...

Какво реши да избереш най-сетне?


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....