Кои сте вие, бледни нощни сенки,
та сърцето ми да съдите?!
Живеещи с догмите си жалки,
любовта изгаряли на кладите
и разпъвали на дървен кръст?!
Живейте в смешните си граници,
със слънца в сърцата ви не греещи!
Щастието не открили, вечни просяци,
песента на птиците не чуващи!
Душите ви са само тленна пръст!
© Todor Nikolov Всички права запазени