Ей така стоим си двама пред морето, с границите
на душата и чакаме някой нещо
да продума, но уви страха ни надделява.
Стоим и чакаме да се прекършим и да каже някой
какво му е на душата.
Но всички думи, те избягаха от нашите
усти, а ние стоим
и чакаме някак, нещо да се случи.
Niualziya
© Нюалзия Всички права запазени