Пътеката ме води. Аз й вярвам –
спокойно следвам нейните завои.
Не съм сама – до мене крачи вятър
и всичките посоки тук са мои.
Върхът висок е. Няма да го стигна.
Но пак вървя. Душата ми е в полет.
Аз дишам свобода. Това ми стига.
Не мисля ни за вчера, ни за после.
Пътеката не пита, тя си знае –
със стъпките ми тихо разговаря...
Не са ми нужни пътеводни знаци –
пред мене хоризонти се отварят.