Пътеката ме води. Аз й вярвам –
спокойно следвам нейните завои.
Не съм сама – до мене крачи вятър
и всичките посоки тук са мои.
Върхът висок е. Няма да го стигна.
Но пак вървя. Душата ми е в полет.
Аз дишам свобода. Това ми стига.
Не мисля ни за вчера, ни за после.
Пътеката не пита, тя си знае –
със стъпките ми тихо разговаря...
Не са ми нужни пътеводни знаци –
пред мене хоризонти се отварят.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
