Cveti_e_LuDa (Цуци)
58 222
16.12.2011 г., 10:35 ч.

Грешен път 

  Поезия
1308 4 13

Клавиш заби последния си стон.
Полазиха ме снежни тръпки.
И сякаш с него аз в синхрон
поех по нов път със нови стъпки.

 

Но зимата не бе тъй бяла, нежна,
както скорошния минал път.
Напротив, бе свирепа и небрежна,
разби ми пътя, беляза го със кръв.

 

По тежък друм аз тръгнах уморена,
преди дори и крачка да направя аз,
и капка едра, аленочервена
отрони се във този първи час.

 

Сивотата бавно, плавно ме погълна,
понечи с шепи сърцето ми да отнесе.
Но имах шанс и воля да се върна,
назад душата моя да ме пренесе.

 

Днес само споменът студен връхлита,
да ме сплаши- не, не може той!
Защото грешката един път те помита,
но после изборът е само твой!

 

© Цуци Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??