Грешен път
Клавиш заби последния си стон.
Полазиха ме снежни тръпки.
И сякаш с него аз в синхрон
поех по нов път със нови стъпки.
Но зимата не бе тъй бяла, нежна,
както скорошния минал път.
Напротив, бе свирепа и небрежна,
разби ми пътя, беляза го със кръв.
По тежък друм аз тръгнах уморена,
преди дори и крачка да направя аз,
и капка едра, аленочервена
отрони се във този първи час.
Сивотата бавно, плавно ме погълна,
понечи с шепи сърцето ми да отнесе.
Но имах шанс и воля да се върна,
назад душата моя да ме пренесе.
Днес само споменът студен връхлита,
да ме сплаши- не, не може той!
Защото грешката един път те помита,
но после изборът е само твой!
© Цуци All rights reserved.
