Грешка

            Очаква ме градът,

            а вече го разлюбих,

            но винаги се връщам,

            където с радост спрях.

            Там ще ме споменават,

            когато се изгубя

            из делничните бури

            сред преспите от сняг.

            Наоколо витрини.

             Тук продават... време.

            Стъклата са години.

            Оглеждам се пак в тях.

            Насреща ми жената

            ме гледа умилена.

            Очите уморени,

             не крият вече грях.

            -На нея не приличам -

            си мисля примирена,

             или е смешна грешка.

             Такава аз не бях!