Грешка
Грешка
Всеки ден ли ще се чудя
виждат ли ме, като тяло?
Защо така в огънят се губя?
Защо сърцето ми е живо, но не и цяло?
Аз съм тъжното момче,
направено от порцелан.
Със сини чувства на дете,
превръщам капки от очи във океан.
Изгубих си всичките мечти,
мечти за кристали и ,за страст.
Жадува сърцето ми да полети,
и да изнамери втората си част.
Огромна болка,
като от на прогорена рана.
Без частта си липсваща не мога,
искам да умра и да остана тайна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Иванов Всички права запазени
Познато ми е.
