23.03.2008 г., 14:05

Грешница

924 0 2

Защо не искам да те забравя,

защо не мога това да направя?

Себе си повличам в грях -

постоянно живея в страх -

дали Бог ще ми прости

всичките мои лъжи.

Заради теб станах грешница,

станах твоя любовница.

В грях ме повлече

и на дъното на ада ти ме завлече.

Ще плащам за тези грехове

пред всички висши богове.

Радостта с теб е красива

и на убийство е равносилна.

С теб всеки един миг

на душата е отчаян вик.

Всяка минута наслада

е крачка по стълбата към ада.

На изкушението се отдадох -

душата на дявола продадох.

Не знам дали ще ми прости Бог,

очаквам неговия справедлив урок.

От теб да се откажа не мога -

за мене си като чаша с отрова,

от която да пия продължавам

и болките пробождащи заслужавам.

Да се откажа от тебе сили нямам,

няма те, когато вечер страдам.

В мрежите си дяволът ме е оплел

и да страдам по теб ме е заклел.

Стигнах вече края -

далече съм аз от рая.

Последствията ще понасям,

щом лекомислено с живота се отнасям!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси много за хубавия коментар!
  • Няма други бог и дявол извън нас...ние сме и двете...разделянето им на две,дава илюзията,че нещо с нас не е наред,и оттук съпротивата и бедите ни...разбери го,приеми го и нещата ще се подредят както трябва... Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....