Mar 23, 2008, 2:05 PM

Грешница

  Poetry » Love
916 0 2

Защо не искам да те забравя,

защо не мога това да направя?

Себе си повличам в грях -

постоянно живея в страх -

дали Бог ще ми прости

всичките мои лъжи.

Заради теб станах грешница,

станах твоя любовница.

В грях ме повлече

и на дъното на ада ти ме завлече.

Ще плащам за тези грехове

пред всички висши богове.

Радостта с теб е красива

и на убийство е равносилна.

С теб всеки един миг

на душата е отчаян вик.

Всяка минута наслада

е крачка по стълбата към ада.

На изкушението се отдадох -

душата на дявола продадох.

Не знам дали ще ми прости Бог,

очаквам неговия справедлив урок.

От теб да се откажа не мога -

за мене си като чаша с отрова,

от която да пия продължавам

и болките пробождащи заслужавам.

Да се откажа от тебе сили нямам,

няма те, когато вечер страдам.

В мрежите си дяволът ме е оплел

и да страдам по теб ме е заклел.

Стигнах вече края -

далече съм аз от рая.

Последствията ще понасям,

щом лекомислено с живота се отнасям!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси много за хубавия коментар!
  • Няма други бог и дявол извън нас...ние сме и двете...разделянето им на две,дава илюзията,че нещо с нас не е наред,и оттук съпротивата и бедите ни...разбери го,приеми го и нещата ще се подредят както трябва... Поздрав!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...