27.07.2008 г., 10:46

Грешница

1.6K 0 21

Грешница

Единствената разлика между светеца и грешника е в това, че първият има минало, а вторият – бъдеще...

 

Аз мислех, че вървя в поле от макове,

а всъщност туй е било кръв –

разцъфнала под мене на съсиреци,

изпод продраната на рани плът.

 

Краката ми в мазоли са от ходене

по прашните неравни калдъръми

и изморени са ръцете от протягане,

от тежестта на толкоз черни кръстове...

 

Езичница съм днес. Не съм светица.

И няма ореол над моята глава.

Жените палят в църквата свещица –

прекръстват се, усетили греха.

 

Навсякъде ме срещат жадни погледи,

протягат се към мене длани мъжки.

Но никъде не срещам опрощение

за мойте минали и бъдни грешки.

 

Така вървя сама. След мене – пепелища.

Неясен мивсеки бъден ден. А толкоз

искам някой да склони глава пред мене –

грешната. И да измие изранените нозе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Единствената разлика между светеца и грешника е в това, че първият има минало, а вторият – бъдеще..." - тази сентенция без стиха ти заслужава разпердушинване. А самият той не ми хареса. Ще се обоснова - относително безидейна реализация на тази доста благодарна тема, с лоша форма на стиха и ... уф, тая рима грешки-мъжки, ама много зле седи. Аре, млади хора сме, не е ли редно малко да държим на качество? Но аз търся, няма да спирам.
    Поздрав!
  • може да повторя някого - силно!
  • ... Напоследък все по често чувам, че поезията умира...че тя бива заменена, от коли, пари и турзарски лъскави неща...



    "Навсякъде ме срещат жадни погледи,

    протягат се към мене длани мъжки."



    Такива стихове, напоследък ме карат все по настървено да вярвам , че съм прав.... Че поезията е жива и ще живее в младите !
    Докато лъскавото, е преходно ...така мисля...





    " Аз мислех, че вървя в поле от макове,

    а всъщност туй е било кръв –

    разцъфнала под мене на съсиреци,

    изпод продраната на рани плът ".



    Жегна ме в сърцето !
    Поздрави Елмира - блестиш !

  • Няма светци измежду нас!
    Ние сме хора!
    Много силно!
    Браво!
  • Ще бъде, ако го желаеш достатъчно силно!Поздрави от мен!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...