27.07.2008 г., 10:46

Грешница

1.6K 0 21

Грешница

Единствената разлика между светеца и грешника е в това, че първият има минало, а вторият – бъдеще...

 

Аз мислех, че вървя в поле от макове,

а всъщност туй е било кръв –

разцъфнала под мене на съсиреци,

изпод продраната на рани плът.

 

Краката ми в мазоли са от ходене

по прашните неравни калдъръми

и изморени са ръцете от протягане,

от тежестта на толкоз черни кръстове...

 

Езичница съм днес. Не съм светица.

И няма ореол над моята глава.

Жените палят в църквата свещица –

прекръстват се, усетили греха.

 

Навсякъде ме срещат жадни погледи,

протягат се към мене длани мъжки.

Но никъде не срещам опрощение

за мойте минали и бъдни грешки.

 

Така вървя сама. След мене – пепелища.

Неясен мивсеки бъден ден. А толкоз

искам някой да склони глава пред мене –

грешната. И да измие изранените нозе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Единствената разлика между светеца и грешника е в това, че първият има минало, а вторият – бъдеще..." - тази сентенция без стиха ти заслужава разпердушинване. А самият той не ми хареса. Ще се обоснова - относително безидейна реализация на тази доста благодарна тема, с лоша форма на стиха и ... уф, тая рима грешки-мъжки, ама много зле седи. Аре, млади хора сме, не е ли редно малко да държим на качество? Но аз търся, няма да спирам.
    Поздрав!
  • може да повторя някого - силно!
  • ... Напоследък все по често чувам, че поезията умира...че тя бива заменена, от коли, пари и турзарски лъскави неща...



    "Навсякъде ме срещат жадни погледи,

    протягат се към мене длани мъжки."



    Такива стихове, напоследък ме карат все по настървено да вярвам , че съм прав.... Че поезията е жива и ще живее в младите !
    Докато лъскавото, е преходно ...така мисля...





    " Аз мислех, че вървя в поле от макове,

    а всъщност туй е било кръв –

    разцъфнала под мене на съсиреци,

    изпод продраната на рани плът ".



    Жегна ме в сърцето !
    Поздрави Елмира - блестиш !

  • Няма светци измежду нас!
    Ние сме хора!
    Много силно!
    Браво!
  • Ще бъде, ако го желаеш достатъчно силно!Поздрави от мен!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...