Роби (Роберт)
511 3486
29.08.2019 г., 7:09 ч.  

Грешник до сетния дъх 

  Поезия » Друга
819 2 5

Мъчат ме спомени свидни,

хапе ме зла самота...

Носиш ли, ветре, кажи ми,

носиш  ли вест от  дома?...

 

С мисъл по род и Родина

толкоз години живях.

Мъката в мен не отмина,

болката в мен не умря.

 

Борих се с участ жестока -

най-сам от всички в света,

с рана в душата  дълбока,

с тежка в очите сълза.

 

Пътища, пътища  трудни...

Късно е вече за мен,

изпит са нощите будни,

болка е всеки мой ден!...

 

Всяка нощ бавно умирам

с горест по родни места...

Мъка гризе ме, не спира...

Съдник жесток - съвестта!...

 

Щом над земята ни минеш,

поздрав от мен й предай -

странник, далеч от Родина,

който утеха не знай...

 

Спри се при гроба на мама

и я помилвай със лъх!...

Прошка за мене, знам, няма -

грешник до сетния дъх!...

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, това вече ме разплака... Прегръдки!
  • Благодаря, Ирина!...
  • Излял си го,Роби,сякаш си вътре в този "чужд сред своите,сам сред чуждите..."И не е единствен,много са,но не всички признават,а се хвалят....Стихът ти може да разплаче....Адмирации!
  • Благодаря, Георги и Ангелче!...
  • Много силен стих! Много!
    Жива рана, както се казва, жалко, че е леко пренебрегнат.
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??