Грешник до сетния дъх
Мъчат ме спомени свидни,
хапе ме зла самота...
Носиш ли, ветре, кажи ми,
носиш ли вест от дома?...
С мисъл по род и Родина
толкоз години живях.
Мъката в мен не отмина,
болката в мен не умря.
Борих се с участ жестока -
най-сам от всички в света,
с рана в душата дълбока,
с тежка в очите сълза.
Пътища, пътища трудни...
Късно е вече за мен,
изпит са нощите будни,
болка е всеки мой ден!...
Всяка нощ бавно умирам
с горест по родни места...
Мъка гризе ме, не спира...
Съдник жесток - съвестта!...
Щом над земята ни минеш,
поздрав от мен й предай -
странник, далеч от Родина,
който утеха не знай...
Спри се при гроба на мама
и я помилвай със лъх!...
Прошка за мене, знам, няма -
грешник до сетния дъх!...
© Роберт All rights reserved.
