Грешникът е оправдан!
Рекох си, от ла@ната в, които плувам, ще изплувам,
не знам реално ли е... или просто пак, ази бълнувам?
Бях горе, бях доле... и ето, с тълпата на Черква отидох,
първо мълчах, гледах..., срам, ама и грехове споминох!
Гръб обърнаха от първите редици, сос скупите огърлици,
зарекох се, тез хора са измамни, а Тоз горе дума не ми рече,
Аз, грешника стоях и просех, опрощение... Той дума не изрече,
не знаех обича или отрича, а милост... и хляба за деня имах,
Макар виновен, но благ, стараех се... всеки ден, обич взимах!
рекох, тоз Човек е добър..дума не ми речи.. за делата грешни,
Они, се смееха, но се изправих... и ето..., те станаа смешни!?
Не требувам, ази другари... парата пороби человешката суета,
падам на колене и Му благодаря... и всичко замених за самота!?
11.03.2024-Виена
© Маестро Митко Хаджиев Всички права запазени