ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
1.11.2008 г., 8:51 ч.

Грешните много не могат 

  Поезия » Философска
711 0 16

В килията вече угаснаха свещите.

Разпуква се утрото. Наближава молитвата.

Нощеска не спа - беше гореща

на Дявола и Ангела битката.

В дългата нощ не идеше сън.

Нещо невидимо вмъкна се.

Цяла нощ чуждото той гони навън

и сънуваше, че е в пропаст.

В ъгъла Богородица е свела глава.

- Майчице, на тебе се моля,

някой в сърцето ми хладна кама

до дръжка забил е. Чужда воля.

В килията влезе незримото зло.

Въпросите нейде увиснаха.

Прекръстено беше светото чело,

а мъчеха страшните мисли.

Сладко-пелинен е среднощният вкус

на вярната служба на Бога.

Знае отдавна самият Исус -

грешните много не могат...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??