Грешните много не могат
В килията вече угаснаха свещите.
Разпуква се утрото. Наближава молитвата.
Нощеска не спа - беше гореща
на Дявола и Ангела битката.
В дългата нощ не идеше сън.
Нещо невидимо вмъкна се.
Цяла нощ чуждото той гони навън
и сънуваше, че е в пропаст.
В ъгъла Богородица е свела глава.
- Майчице, на тебе се моля,
някой в сърцето ми хладна кама
до дръжка забил е. Чужда воля.
В килията влезе незримото зло.
Въпросите нейде увиснаха.
Прекръстено беше светото чело,
а мъчеха страшните мисли.
Сладко-пелинен е среднощният вкус
на вярната служба на Бога.
Знае отдавна самият Исус -
грешните много не могат...
© Красимир Дяков All rights reserved.
