Грешните много не могат
В килията вече угаснаха свещите.
Разпуква се утрото. Наближава молитвата.
Нощеска не спа - беше гореща
на Дявола и Ангела битката.
В дългата нощ не идеше сън.
Нещо невидимо вмъкна се.
Цяла нощ чуждото той гони навън
и сънуваше, че е в пропаст.
В ъгъла Богородица е свела глава.
- Майчице, на тебе се моля,
някой в сърцето ми хладна кама
до дръжка забил е. Чужда воля.
В килията влезе незримото зло.
Въпросите нейде увиснаха.
Прекръстено беше светото чело,
а мъчеха страшните мисли.
Сладко-пелинен е среднощният вкус
на вярната служба на Бога.
Знае отдавна самият Исус -
грешните много не могат...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесах !!!
-
Много силнооооо...
-
За тях не знам, но тиииии определено можеш някои неща и то как ги можеш!!!
-
Поздрав!Силно!
-
Поздрав! Много ми хареса!
-
Сакън, недей... просто моментен изблик... аман от дяволи... Минавам на Ангели
-
Добре де - дяволица (звучи ми като ястребица
)... и снощи... ама още ти държи... Краси, шегувам се, защото ми е весело (по мои си причини). Ама стиха ти е чуден! А, дяволи да имаше в съня ти? Може ли един за мен! -
Зем... !
-
Краят особено ме впечатли.
Защото съм гояма грешница.
Поздрав, Земеделецо! -
Грешни сме, Боже, много сме грешниии...!
Хвала ти за стиха, ЗЕМ! -
Малее, днес си целунат от дявол... тежко ти и горко, Зем. Няма молитви за дявол
-
"на вярната служба на Бога.
Знае отдавна самият Исус -
грешните много не могат..."
!!!
Щом ние не можем, то Бог знае как!
-
И ти ли, грешнико?!
Силен стих, Зем! -
Всички сме грешници ... но бог е милостив!
-
Грешници сме много!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Страхотно,силно стихотворение!