28.01.2024 г., 20:53

Грим

735 1 6

В този свят на ярка суета

все красотата някак не достига,
гримираме се в стил на пролетта,
на зимата и даже на вампира.

 

Очите подчертаваме, нали,
са огледало на душа незрима,
ала под лещите дали
все още да се види нещо има.

 

Гримирани във бойни цветове
и опаковани във тоалети
воюваме със други светове
и бомбардираме с конфети.

 

И маските във нашето лице
като от вакуум са впити,
че кой ли следва своето сърце,
щом всички са зад маска скрити?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...