В този свят на ярка суета
все красотата някак не достига,
гримираме се в стил на пролетта,
на зимата и даже на вампира.
Очите подчертаваме, нали,
са огледало на душа незрима,
ала под лещите дали
все още да се види нещо има.
Гримирани във бойни цветове
и опаковани във тоалети
воюваме със други светове
и бомбардираме с конфети.
И маските във нашето лице
като от вакуум са впити,
че кой ли следва своето сърце,
щом всички са зад маска скрити?
© Таня Гулериа All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
