Инжектирайте ми венозно делфини.
Жари ме още огънят на прибоя.
Искам кръвта си не червена, а синя.
Искам те благородно, приятелко моя.
Така ненавиждам умореното тяло.
Капнете ми десет бала от щорма!
Упорство ми инжектирайте, до капчица, цялото...
Кураж, Безразсъдство, надхвърлящи нормите...
Натъпчете ме целия с морски простори!
Влейте ми мумийо от мермер скалите!
Дайте ми вятъра да ми бъде опора!
Аз те обичам... С обичта на орлите...
Оставете за себе си суетните балове.
Мене ме дайте очите И сините!
А сред аплаузите от Голямата зала,
ако припадна... венозно... делфините...
© Красимир Дяков Всички права запазени