Формата на скръбта
Чух… славеи пеят… а мъртвите чакат.
И пеят високо… смъртта пък не пита
… че тиха е всяка стъпка към мрака.
Коя жена от скръб коси ще заплита…
За себе си как без думи да плачеш
и жито да кипнеш, цветя да убиеш.
Порои са тези съ́лзи и влачат…
вода в кладенци кални. После ще вият
с гласа на вятър изгубен в Балкана,
а в ниското кръстове, в ниското мъка
и бяла черква с тревожна камбана…
… такава горест! И гробаря замлъква.
Върви тихо между мъртви и живи.
Пътеката прави… пътека висока.
И сее по равно пролет и зими –
така до сълза се празнува живота.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
